Котката на Дан

Това е моята котка...казва се Есперанса, но всички и казват Еспс...

Дан изведе котката си на поляната пред училището. Беше слънчев ден. Тя се поразходи и съзря една пеперуда. Погледа я и я подгани. Пеперудата се въртеше в кръг....Еспс също...за жалост пеперудата избяга, а горката Еспс и се зави свят...Дан взе котката си и я помилва...тя измърка... време беше да се прибират...

Къде си Еспс...викаше Дан...котката му я нямаше...дали се бе изгубила или просто се беше скрила...
- Еспс - викна пак момчето.
Чу се провлачен стон...Дан видя котката си близо до прачещата върба...тя бягаше около дървото а то всячески се опитваше да я удари...Дан се приближи и я взе...
- Добре ли си - попита я той.
Тя измяука в отговор и двамата тръгнаха към замъка...

Дан отиде при Еспс и я погали. Край нея се чувстваше успокоен, добре...Тя измяука и тръгна около краката му...Той вървеше, а тя го следваше плътно. На Дан му беше приятно да има компания. Еспс обаче видя един от плъховете на училището и тръгна да го гони. Дан я последва. Тя мина през различни коридори и накрая излезе на двара. Дан едвам мина след нея и видя как тя се спуска към езерото...Дан изтича и каза Мобиликорпус. Котката му увисна във въздуха и я хвана. Сега Еспс мяукаше недоволно но поне Дан не се притесняваше че котката му ще се изгуби...