Гара Симбнар

Щом последните ниски планински хълмове се скрият зад гърба ви ще видите Симбнар който се простира удобно между няколкото обграждащи го възвишения. Влакът забавя ход и започва да трополи докато не достигне началото на гарата, която е и първото нещо в селото, което ще види погледът ви. На пръв поглед перонът, с наредени по него пейки и няколко големи саксии с буйни зелени храсти, изглежда пуст, но скоро ще се напълни с хора, началник-гарата, любезната дама която продава билетите, както и едно момче което е склонно да помага с багажа на всеки който му даде няколко кнута. Под покрива на светло сивата сграда има закачен голям висящ часовник, чиито стрелки неуморно отмерват времето.
Ако влезете вътре в гарата а не потеглите към тихата улица вляво от нея, направо през градината и малката песъчлива пътечка ще забележите уютно помещение в червеникаво и сиво, което е запълнено от няколко пейки, за чакалня и има една лавка където продават нещо за хапване и последните печатарски новости в магическото общество. Двете каси за билети са в дясно, но едната отдавна е затворена и табелката – в обедна почивка съм – е покрита с прах.