Пещерата

Огромна пещера, може би с размерите на Залата за хранене. Навсякъде се разпростираха сталактити, сталагмити и сталагтони. Пода беше обсипан с сини кристали, които осветяваха цялата пещера. Няколко водопада бучаха в дъното. Горещи езера извираха от недрата на земята и пръскаха благоуханни аромати... Навсякъде можеше да се седне, ако човек искаше да се слее с чудната магия на природата...

верчето влезе в пещерата и седна.гледката беше супер.тя започна да разсъждава и да си представя какво ще стане тази година в училището...

Дан влезе в пещерата и поздрави.
- И ти ли си дошла да погледаш този красива гледка... - попита той!

Ри се вмъкна също в пещерата и забеляза верчето и дан.
-еми аре като сме се събрали да се поразходим навътре и да видим кво има....

Съгласен съм - каза Дан...

Аре ще почакаме 5 мин ако някой дойде,иначе трътгваме двамата...

а мене забрави ли ме бе

-Не съм бе...ми аре да тръгваме...по горните коридори или по долните ша ходим?Значи предполагам,че по горните,ще има много сталактити и то големи и ще е по-трудно да хоим,а по долните,ще има много прилепи...но все едно,избирайте вие на кой етаж...

- Втори - каза Дан...обичам да гледам сталактитите...наистина са много красиви!

-К,аре да потегляме тогава-възкликна момичето и тръгна напред,но след миг се спря.-Абе вие сосите ли нещо?Щото нагоре ше стане доста студено...-Тя свали чантата от гърба си и извади вещите си сред които имаше и дебело и дълго въже,три карабинера,метална свирка,едно яке,фенерче,два сандвича,шише вода и фотоапарат...
-Ще ни потрябват...Но все пак ако нищо не носите,върнете се и си вземете такива неща,щото не е ясно до къде,кога ше стигнем и как ше се върнем...

- Ами аз ще извадя някои неща - Дан извади драконовата кутия която беше купил и от нея извади идна зимна дреха - пуловер и едно фенерче...

-Верче?Носиш ли нещо?-ама аре по-бързо се оправяйте,щото ще се мръкне....

Ако не носиш нищо верче - ето ти една мантия - и той бръкна в магическия сандък...

-Аре вече сериозно да потегляме-Ри тръгна първа.Качи се на един голям сталагмин и оттам се прехвърли на горния етаж.Другите направиха същото.Горе лбеше доста по-студено и всички си сложиха якетата.Ри запали фенерчето и тръгна напред.Зазяпа се в едни красиви сталагтитни форми и не забеляза,че пред нея има пропаст.Момичето продължи да върви напред и стигна почти до ръба на пропастта...

- Стой - ще паднеш - каза Дан на висок тон... един сталактит зад тях падна...

Ри подскочи и залитна,но се задържа...
-Але тая пещера ше рухне ве...Добре ли сет всички?
-Мдам...
Аре да продължаваме.Добре,че нося въжета.Слушайте сега плана как ше прескочим пропастта.-Момичето извади от чантата си въжето и карабинерите.Някой от вас може ли да хвърли въжето и да го увие върху оня сталактит?

ми мисля че аз стискайте ми палци
Ри пододе на верчето въжета и верчитоо хвърли въжето и успя да го увие.
-ох,изтрапна ми сърцето...

-Ами такова...не е много сигурно,че кат се залялеем няма да се забием в някой сталактит,но ша опитаме.Какво ще кажете...
Дани верчето мълчаха.
-Оф добре.Аз ще го направя.Ри закачи карабинера за себе си и завърза въжето около карабинера.Хвана се здраво за въжето,затвори очи и се спусна.Стигна до другия край на ямата,но не успя да се хване и увисна в средата.
-Залюлей се-викаше верчето.
-Ти мислиш ли,че е лесно?-изкряска Ри.-но в същия момент започнаа да се върти.Въжето се залюля и след около 5 мин Ри беше на другия край.
-аа не,аз няма да скоча-викна верчето
-а аз няма да се върна.ще ме оставиш ли сама,а?
След дълги спорове верчето и дан се прехвърлиха невредими.Ри прибра въжетои карабинерите в чантата си и тримата потеглиха...

беше забавно не мислиш ли
-да бе много зобовно няма що!-развика се ри
Дан започна да се хили
-на теб пък какво ти става?-изсумття Ри
Дан си замълча.в същото време вяра се спъна и започна да се хили кат 1 кретен.
-какво ти стана?-каза Ри загрижено
-ти ..ти ни мога смешни ми е
-ооо я ксе стегни-каза ри и продалжи
-верчето крещеше през смях
-спри не си отивай..моля те ...

-няма,няма само ще отида до края... захили се и Ри...
Ри ,верчето и дан продължиха да навлизат все по-навътре и по-навътре в пещерата
-аууу ами ако в края има некой змей
-да и ако ни нападне?-захили се отново верчету
-да и ако ни изпапа.... добави дан
-ами ако има съкровище? усмихна се Ри и очичките и блеснаха
-ако има,то е за мен.-извика верчето.
Ри я блъсна и двете паднаха а земята и продължиха да се хилят истерично...

верчето се задави и започна да кашля!
ри я тупяше
-спри за бога!добре съм!
-ок де
верчето тръгна да става когато дънките и се закачиха на 1 скала и и се скъсаха.верчето изпищя:
-неееееееееееее! любимите ми дънки неееееее
Ри се изправи и тримата продалжиха..

-е скиф сега са по фешонски-ухили се Ри на верчиту
-да,от тая страна...
Тримата прозължиха.Малко по-навътре пред тях се разкри чудна гледка.До скалите се стичахе малка река,а малко по-напред имаше и един малък,но доста красив водопад.И триматабяха в еуфория и седнаха малко да се полюбуват на гледката...Ри погледна часовника си.Беше 10 и 30 вечерта.
-Але вървели сме 4 часа няма да е зле да спрем.Нямаме време да продължаваме.-най-сетне тя разгърна това,което беше увила около кръста си.Оказа се,че това е спален чувал.
Верчето и дан се намусиха,защото те не се бяха сетили,но след като ри го доразгъна се оказа,че има место и за тримата.Те легнала и загледаха водопада....

мноо е яка гледката а възглавници носиш ли си ? а покъщината

да,нося 1 гумена ръкавица,с която да ти бия шамари

-ти си тъпа
-верчето и обърна гръб...